Наред с населени места като Овчарци и Граница, Вуково също е едно от селата на територията на западна България. Разположено е в пределите на област Кюстендил, като административно се ръководи от бобошевската община. Планинският район на селото е в близост до водите на река Струма, а от областния град е в посока югоизток. Кратка справка за броя на населението от последните 15 години показва, че от тогава до момента хората не са никак много. Например през 2007-ма те са 82, но още на следващата са с девет по-малко. Към 2009-та в селото живеят едва 53 човека и по този показател то е поредното място със силно намаляващ демографски прираст. Като Ваково е познато това село през годините, преди да приеме новото си сегашно име. В буквален превод може да се означи като църковно място или място за църква. Макар и считано за едно от най-старите селища в областта, няма точни данни за възникването му.
Но че Вуково в действителност съществува от дълго време, има категорични доказателства в лицето на откритите археологически паметници. Те са общо три и представляват съответно некропол, антично селище и крепост от епохата на късната античност. Още след идването в България на демократичните промени на десети ноември 1989-та, в селото започва да се наблюдава активен процес на миграция към по-големите областни градове и столицата София. Причината е търсенето на работа с по-високо заплащане, тъй като в много населени места тогава се закриват предприятия и съответно работни места. Но както може да се очаква за цялата област Кюстендил, и тук са силно застъпени отглеждането на лозови насаждения и овощни дървета. Всичко това все пак предпоставя добри условия за развитието на селски туризъм, съчетан с културните забележителности и църквите. Така например за крепостта от късната античност е известно, че е само на километър и половина от селото в посока югозапад. Тя е разположена на възвишение, известно сред хората с името Чуката. Местността, в която се намира крепостта пък, е популярна като Градището. Основите на крепостен зид са ясно запазени по периферията на височината, за градежа на който се ползват ломени камъни.
Поне три декара на крепостния зид са оградени с хоросан, а редом с тази забележителност във Вуково може да се види и църквата Света Петка. Тя е построена в епохата на късното българско средновековие и е разположена в източната махала на селото. Едноапсидна и еднокорабна е тази църква, която административно се намира под юрисдикцията на община Бобошево. Пиластрите образуват плитка арка, но за сметка на това липсва притвор. Арката от своя страна е на западната фасада, а сводът има формата на половин цилиндър. Апсидата е прорязана от прозорче с малки размери, а по форма тя наподобява полукръг. За нейното изграждане също като при крепостния зид основно се използват ломени камъни и хоросан за допълнителна спойка. Западната външна страна на храма е изцяло изписана, а това се отнася и за вътрешната част. Богатата пластична култура е отличителен белег за стенописите, които представляват ценно свидетелство за развитието на религиозната живопис от късното средновековие.
